Безкрайни сарказми

На пръв поглед Гейбриъл е щастлив мъж на средна възраст, който има престижна професия, любяща жена и послушна дъщеря. Но самият Гейбриъл не се чувства щастлив. Иска да опише това своя чувство в пиеса. Моментът за промяна е настъпил. Напуска работи, наема си агент, който да се грижи за писателската му кариера и започва да пише. Много скоро животът му се обръща с краката нагоре, съпругата му го напуска. Но пиесата е приета много добре и въпреки че вече няма онова сплотено семейство, Гейбриъл се чувства щастлив.